понеделник, март 12, 2007

life before is only a memory

всичко е красиво.
и не е въпрос на гледна точка.
то просто е красиво само по себе си.
огорчението
грозното
болката
страхът
лъжата
гладът
тайната
безразличието е противоположното на всичко прекрасно

опитвам се да играя. а никой не печели.
за момент съм щастлива. но после забравям как ставаше това. какво беше чувството ? какво е ?

отново се гледах дълго и се чудех
и не разбирах и не намирах
и отново станах невидима.
скрих се
по-добре да се измъкна отколкото да разберат, че не съм от тук и за тук

силна съм. знам го. и се познавам добре. и знам, че сега съм прекалила с виното и ми се говорят безсмислици. но познавам и другите. твърде добре. за това и не им вярвам. но и не разбирам как така могат да се носят из дните.. сякаш са забавно влакче. а аз се справям чудесно в спъването на всяка крачка. все още се изправям тромаво и продължавам окаляна.

нямам нужда някой да ми носи светлинката, която гони тъмното. мога и сама.

тя беше щастлива. а той ?