imagine

сънувах, че съм в Ада.
Но не беше кървав или тъмен. Нито пък в пламъци.
Беше бял
И целият в сивееща пепел. от кости
нямаше друго място, на което можеш да отидеш след като умреш.
само там
беше спокойно
подредено
и безлично
нямаше писъци и клади

не искам да сънувам
събуждам се с пъти по-изморена

започнах да пия кафе, за да оцелея през деня

всяка сесия си повтарям - само този месец и после ще си починеш
сесиите са ми оправдание да не си почивам
а когато свършат си намирам друго
в оправданията съм много добра.
оправдавам се пред другите, пред себе си
после се оправдавам за това, че се оправдавам
както правя тук

майната му на всичко