mad world

Едно от нещата, които ненавиждам в празниците са безличните поздравления/пожелания
Вчера, докато висях пред кабинета на Ректора, със секретарката преглеждахме купчината коледни картички. Общо взето се различаваха само по картинката отвън. Отвътре бяха с идентичен поздрав. Някои дори бяха напечатани на луксозен лист подпъхнат после. Министри, директори на телевизии, на театри.. Нормално е да поверят тази част от сезонните задължения на секретарките си. За да могат после други секретарки да ги отварят и да им се радват.
Но когато става въпрос за приятели трябва да е различно
А не да напишеш 4 шаблонни думи и да ги пратиш на всички в телефонния ти указател.
По-добре да не пращаш нищо.
Защото тук принципът "важно е желанието" не важи в такава степен колкото "важен е начинът"
Хм, не. Не съм неблагодарна
Просто смятам, че за такива неща подходът трябва да е персонален. Е, ако са искрени разбира се. А не отбиване на номера. Но от такъв вид поздрав имам нужда, колкото и от семките на портокала, който ям в момента.
Малко въображение! Не е трудно.
баси, ядосах се



Уморих се. Много.
Днес си отмених часа. А си бях дала дума, че този път като почна ще е различно. Че ще ходя редовно. Ще се занимавам.
И ми се иска.
Приемам го сериозно.
Но ми дойде твърде много днес. Един час с Елена щеше да ме довърши.
Отмених го за събота.
Е, тайно се надявах, че ще ми каже, че излиза в отпуска за празниците или нещо такова.
Но по-добре така.

само още един ден.
само един.
няма да мина после 15 дни по Раковски.
и ще спя
много



Вчера ми честитиха рождения ден.
С месец по-рано =) но беше мило

i hate you winter
i hate you holidays
i love you snowflake