posh in red&black

"не те се обадих, защото си забравих телефона в еди-кого-си"
диър, аз съм го измислила това оправдание :D не ми го пробутвай!

тия череши вече ми излезнаха на носа! но са адски вкусни и просто не мога да спра да ям. казвам си "ето, тази ми е последната", но я изяждам и някоя друга тъмно червена красавица ми привлича вниманието и си казвам "айде, само тази" и това продължава, продължава... скоро ще започна да се търкалям

пак почнах да ходя на физиотерапия за гърба.. но този път няма секси мотористчета със счупени крачета :) (да са живи и здрави!)
според кожната ми лекарка всички бемки са ми наред.. имайки предвид размера на лупата й съм склонна да й вярвам :D все пак суетата в мен се прокашля и смятам да премахна една. пък и имам детски травми свързани с нея :D и явно си въобразявам, че ако тя изчезне и те ще бъдат изтрити от хисторито ми

оказа се, че борис е много добър приятел с човек, когото не съм виждала от 15години О.о
и миналия петък ни срещна! изненада! той разправя "ама ти... ама ти... ама ти беше ей толкова!" и вдигна ръката си на около 120см от земята ( може и по-малко да е било.. ) "кога порастна?!" за малко да му кажа "а ти кога остаря".. но предположих, че може и да не му прозвучи мило (хм, каквото разбира се беше намерението ми, right?)

le grand content
защо
как
какво
мисълта подскача като бълха
"feelings, mistakes and butts - these are things we dare not bare in public
и координатната система със сладостта и калориите и шоколадът, картофът и нейната шия

не ми харесва как минават дните ми
не съм свършила нищо съществено от както съм се върнала
а не е като да нямам какво да правя
и сега драскам тук.. отивам да пиша
пфу! хаха "отивам"!!!!!! отиването ще се състои в минимизирането на един прозорец и отварянето на нов и смяна на музиката.
сега е 23.13 ... когато приключа с писането и тръгна да си лягам ще едитна.. да видя колко бавно се движи творческата ми мисъл днес