No worries. No doubts. No bothers. Just fun

Иска ми се да тичам. Да тичам торкова бързо, че да избягам дори и от себе си, от желанията си и от това чувство, което съвсем спокойно се намества в мен без да съм го канила, без да ми е нужно сега.

Гаргите ме побъркаха тези 5 дни. Всяка сутрин ме будеха в 5 часа.

Попово е град замръзнал във времето. Сякаш преди 30 години Пепеляшка е заспала и всичко наоколо заедно с нея.

Фестивалът беше на българско ниво, но вечерите бяха на световно.

Защо ни е нужно разнообразието? Защо се отегчаваме лесно? Защо никога не сме доволни от това, което имаме, а искаме още и още? А има ли нещо лошо в това? Защо трябва да се чувстваме виновни, че се опитваме да се доближим до това, което повечето наричат щастие? Нима не съм длъжна да се боря за собственото си такова, а не за това на другите?

Ужасница !

Оправдаваш се като ученичка


В момента
Deftones > Beware The Water

Chocolate Come True

айх!!! Milka Land!! Може ли да се пренеса там? ^_^ Сред борчета и аромати!! И мармоти и мечки! И какички, които да ми дават шоколади =) Хехех

В момента
Placebo - I feel You

dream a little dream

Искам да се лог-аут-на от Нели. Да се регистрирам наново. С ново име. С нов профил. С нова снимка. В нов домейн. Сред нови юзъри.
Хехе.. Май за да стане това трябва първо да се пренеса на нова планета.

Сънувах, че летя. Искам и тази нощ.
Напоследък сънищата ми са странни. Толкова реални. И на сутринта ми трябват поне по 5 минути, за да различа илюзия от реалност. И тогава или си отдъхвам с облекчение, че всичко е било само сън, или се натъжавам, осъзнавайки, че случилото се е било мираж и стискам очи с надеждата да се върна в него.

Искам разнообразие. Писна ми от музиката ми, от навиците ми, от местата, на които ходя, от книгите, които чета, от предметите, които уча, от нещата, които ме тормозят.
Искам нещо ново.

Нуждая се. И това ме измъчва.

В момента:
Placebo > Twenty Years

трима са много

хм.. нямам с какво да се похваля, което е добре, лошо. но нямам и от какво да се оплача. което е добре, нали ?
пфу. а навън времето съответства перфектно на настроението ми - не може да реши да светне ли, да се стъмни ли. Сега пък заваля.. Точно навреме, за да ме откаже да отида на лекция.

И какво ми оставя да правя.. Забавлявам се с YourSexIQ.com.. Чета си Айзенщайн.. И си мисля за Milka Land !! Нямам търпение. Но има още доста време. А до тогава трябва да съм свършила доста неща.

Новата дума за NISI MASA e tourists.. Хмм.. Дали най-сетне ще се заема сериозно и ще изпратя нещо или за поредна година ще си остана в рамките на брилиянтната си идея в главата ми.

Снощи имах странна среща от третия вид. Тя беше много мила. Защо по дяволите трябваше да е толкова мила? И приятна? И усмихната? А аз бях толкова уморена. И се държах неадекватно. И.. избягах..

В момента
Suicide Machines > I Never Promised You a Rose Garden