No worries. No doubts. No bothers. Just fun

Иска ми се да тичам. Да тичам торкова бързо, че да избягам дори и от себе си, от желанията си и от това чувство, което съвсем спокойно се намества в мен без да съм го канила, без да ми е нужно сега.

Гаргите ме побъркаха тези 5 дни. Всяка сутрин ме будеха в 5 часа.

Попово е град замръзнал във времето. Сякаш преди 30 години Пепеляшка е заспала и всичко наоколо заедно с нея.

Фестивалът беше на българско ниво, но вечерите бяха на световно.

Защо ни е нужно разнообразието? Защо се отегчаваме лесно? Защо никога не сме доволни от това, което имаме, а искаме още и още? А има ли нещо лошо в това? Защо трябва да се чувстваме виновни, че се опитваме да се доближим до това, което повечето наричат щастие? Нима не съм длъжна да се боря за собственото си такова, а не за това на другите?

Ужасница !

Оправдаваш се като ученичка


В момента
Deftones > Beware The Water