понеделник, ноември 12, 2007

Razor sharp, razor clean

Тихо!
Искам да чуя забиването на карфицата
Млъкни!
Искам да чуя дращенето на ноктите
Стига!
Искам да чуя дрънченето на окованите ръце
на стъклото
под ребрата

If what they say is true
You're a boy - and I'm a girl
I will never fall in love with you

не, тя не е влюбена в теб
не се дръж така сякаш си единствената й надежда за усмивка
това че те търси не значи, че иска само теб и никой друг
харесва й да те виждам
но никой не иска да бъде крит в килера
а ти продължаваш да я държиш без въздух, дори когато вече е забравила как се диша

никой не гледа, нали
имаме много от нищо за правене плюс още толкова в главата ми
небето не знае ли, че е незаконно да се изчервява така ?
бих си отишла, но тогава кой ще забравя

среднощните часове често я пращат при теб
тогава решава да се лекува от отровните ръце
добре че не знаеш, защо не спи
а утре мракът пак ще си намери място. издълбано някъде в светлините

1 Comments:

Anonymous Анонимен said...

Има такава поезия


Отворих си очите и си казах:
това не може да продължава дълго.
След час и половина се изправих
и нищо ново пред огледалото.
Мивката преливаше,
от чучура капеше вода...
Има такава поезия.
Чучурът пускаше капка след капка
в червеното око на тигана.
Под хладилника друго петно
пулсираше, трептеше и се разширяваше
бързо към съседната плочка.
Когато заблиза пръстите на краката ми,
си казах: тука има живот –
ще изкараме дълго.

12/17/2007 10:59:00 сл.об.  

Публикуване на коментар

<< Home