стопанинът замина за морето

разболявам хората
имам спомени за два случая до скоро
сега отново
и пак край морето
този път гнойна ангина
той се лекуваше с антибиотик и руский стандарт
а мен замайваше с вино



всички часовници вкъщи са или спрели, или с някакво отклонение
безвремие
картинката щеше да е пълна ако някой се въртеше в обратна посока
едва онзи ден се усетих, че твърде много обръщам внимание на времето. колко е часът? а? а сега? А?
всъщност защо ми е да знам?
толкова ли е важно постоянно да се състезаваме с времето? то е ясно, че то ще спечели =]



мечтая си да живея в свят, в който думата диета не съществува, в който никой не говори за калории, за размери, а се наслаждава на вкусове, аромати и усещания

Painless! don't you wish you were weightless!



temple е една от любимите ми думи в английския
звучи някак ефирно, безплътно

преди 48 часа се излежавах на плажа, деликатно се сливах с пясъка и се чувствах някак въздушно
след 1 час ще лежа в леглото си и ще искам още от онова спокойствие, от онази безтегловност, от нежността

когато бях малка си мечтаех да се кача на облак и да живея там. мислех си, че ще стана космонавт и ще се приземявам там :D е, тогава бях на 6. после разбрах, че там не става за живеене и нещо умря в мен! голямо разочарование. от високо всичко изглежда съвършено, безпогрешно



харесва ми, когато срещна някой, с когото може да ми бъде хубаво и без да взимам нещо.
but love was made to forget it
така че събитията просто следват естествения си ход
The loneliness is expected if not predicted
а следващият път ще ми е синьо заради някой друг спомен

понякога казвам твърде много
а понякога мисля твърде много
и си казвам "следващия път". но той не винаги идва
а после е твърде късно
винаги ми е било трудно да си представя, че никога повече няма да мога да прегърна някого. а опитвам често. и се е случвало. и ще се случва

не мога да прекарвам всеки ден с един и същи човек
имам нужда от зареждане
изхабявам се, когато съм в едно и също обкръжение
сякаш нещо ме изцежда отвътре, цялата палитра изтича от мен и остават някакви бели и бледи тонове. и ставам безцветна. имам нужда от изход. и когато този изход липсва - в мен нещо заспива. белезите започват да ме сърбят.



утре ще започна деня си с един коктейл от безтегловност и ще видя къде и как ще го приключа

ps: така или иначе хората влизат през кашетата, така че няма смисъл този блог да е прайвит
другия обаче си остава таен =]

не съм заминавала никъде
и от никъде не съм се връщала

поздрав с deep dish - only your love