puzzles pieces

намерих си нови песни на Gregory and the Hawk =) и съм щастлива
Но фаворит продължава да ми бъде Boats and Birds

...

ох, и продължавам да се натъквам на още толкова прекрасна музика

they will see us waving from such great
heights, "come down now," they'll say
but everything looks perfect from far away,
"come down now," but we'll stay


...

айх! заговорих се с един мой любим французин, с когото не съм си писала от години!! а той едно време дори искаше да ми идва на гости.. хех.. мили спомени

...

най-сетне ми се доспа.

в момента
Iron and Wine > Such Great Heights

няма шарка

японците са луди ^_^

itchy week

Хех! Каква лятна изненада
Може да си имам варицела
Ще разбера утре
Блях. Дано да е нещо от жегата или някакво натравяне
Иначе пък ще отърва морето..
Хм.. Труден избор !!!
Посъветваха ме да пия червено вино, за да избие всичко ако е варицела.. Но след дълго премисляне реших, че червено вино на тези температури направо ще си ме убие !! Така че по-скоро ще изчакам чичо доктор да си каже думата
Вчера ми каза, че само една му приличала на варицелна
И на мен не ми се вярва.
Прекарах доста време онлайн в разглеждане на снимки на разни шарки.. И за сега моят обрив не пилича на никой от тях.. Но пък продължава да се появява тук-таме.
Пфу! Ако е шарка ще бъде грозен месец !

Имам да пиша
А как ме мързи / сърби

В момента
Deftones > Lucky You + ментолов мехлем !!!

anamia

Майка ми вчера се прибра. И ме зяпаше много съсредоточено в продължение на няколко часа. И накрая изплю камъчето. "Отслабнала си". Дъх. Прозвуча толкова осъдително O_o Е, действително съм свалила два килограма. Но това не е повод за дива паника. За никаква паника не е повод.
Блах. Колкото и да се опитвам да не се фиксирам върху форма и килограми все ще се намери някой, който да ми обърне внимание.
Никой не вярва, че вече знам къде е границата. Че не искам да умра като сбръчкан скелет. Просто си имам идеал, който не отговаря на Рубенсовите норми.












тъй, тъй
точно се бях зарадвала, че майка ми не е забелязала опита ми за скарификация... Защото като знам как реагира на по-малски драскотини..
Е.. Видя го. И.. оттук нататък нещата няма да са по-добри.
Но това се очакваше
Последва поредното обещание, че "няма да го правя повече". И разбираемо тя не повярва - предишното беше преди два месеца.
Но мисля този път да е различно. Ще се постарая.
Най-вече, защото е лято. Време на разголени дрехи.
Не ми се иска да ме разпитват разни любопитковци. Пък и номера с котката вече не минава.

Ако още веднъж видя рекламата на пастети Компас ще метна нещо по телевизора.

В момента
Depeche Mode > I Feel You

cigarette and chocolate

вече се съмна

what is you inner self like
username
your inner model is:
your eating disorder is:	Compulsive Over Eating
what you most desire is:	To be seen as a success.
you will die on:	October 26, 2019
you will die from:	drug overdose

what is you inner self like
username
your inner model is:
your eating disorder is:	Compulsive Over Eating
what you most desire is:	To be thin.
what you crave most is:
you will die on:	February 1, 2009
you will die from:	a bloody suicide

Your Suicide..
Your Name/Username
Favorite Number?
Favorite Color?
Gender?	FemaleMaleUndecidedBoth
How will you commit suicide?	You will slash your throat
How many tries will it take?	30
When will you commit suicide?	May 26, 2014
What will your suicide note say?	Unrequited love can kill
<

Suicide
Username
age
What you will use	Razorblade
Why	You like pain but went to far
When	March 2, 2009
Where	Your car

лека нощ / лек ден

I Don't Want the Night to End

Запълних един пропуск, който отдавна ме човърка. Но като че ли точно сега беше най-подходящия момент. Rashomon. Естетически красив. Технически предизвикателен. Типично японска история - привидно проста, но изключително комплексна в същината си. С малко персонажи. С дълги тихи кадри. Но ангажираща напълно, слуха, зрението и най-вече мисълта.
Обективна истина не съществува. Гледната точка изкривява всичко. Една история може да бъде разказана по хиляди начини. Такава каквато те биха искали да бъде. За да прикрият грешките си.
Очите не би трябвало да лъжат, но го правят.
Чуваш и виждаш само това, което искаш.
Камерата прави същото.
Хората също не би трябвало да лъжат, когато обещават. Но го правят толкова често. Преувеличават. Изкривяват. За да успокоят съвестта си. Да се извинят пред себе си.


Защо на бръснарските ножчета пише stainless след като по тях остават петна


Няма нищо по-тъжно от това мъж да се държи незряло.


В момента
Gregory and the Hawk > The Bolder Thing To Do

great expectations

чакам морето да пресъхне
звездите да изгаснат
луната да се обърне
да спра да ям ябълки
стъклото да спре да реже

тогава и аз ще мога да се променя

хм, пак цялата съм в синки, появили се незнайно от къде и как

и пак не спя, когато трябва да се спи и блея пред свещите

беше празен уикенд. не че нищо не се случи. напротив. беше пълно със събития.. и то от самия петък. просто на мен ми беше все едно какво и с кого ще правя.
и едно извинение + признание, което ако бях чула преди година и половина щеше да ме направи дори щастлива. но сега.. не предизвика дори удовлетворение
беземоционален уикенд. и ето че пак е понеделник. и пак се започва едно досадно битуване.

не ми се ходи на море. прави ми се нещо различно. обикаля ми се. има толкова места, които не съм видяла. толкова пътища, за които не съм и подозирала.
но плановете са си планове. и аз трябва да се съобразя с тях.
трябва ли ? защо пък те не се съобразят с мен ? това е единственото лято на 2006-а, което ще изживея. защо да не го направя така както аз искам ?
пък и в крайна сметка най-лесно ще е да си хвана раничката и на стоп. въпреки че след онази серия на Masters of Horror идеята не ми се вижда чак толкова добра !

'умерено' e дума, която намразих

в момента
jerk > heaven's waiting

tired

Let me down softly
And I’ll try to forget you
In seconds you’ll be gone
But stay if you want
To watch me
Getting lower
In a cage for loners
Where’s no rage
Only bruised skin
Of your path through me
There is the sleeping pill
Right in front
You are in behind
I am cold
You are blind
The bed is there
The sheets still warm
In an empty room
With forgotten moans
Of rotten souls
Nameless
Sinfully aware
There is no going back from there
Another curve
To serve you bare
Wide and bloody
It fills the air
And there’s a fly on top of it
Sucking liquids
Feasting on my cotton skin
Seeding in there
And dying free
For there’s no reason being with me

счупеното не носи щастие

да чакаш, а да не получаваш.
като просяк, протегнал ръка
за малко надежда.
но никой не дава.
подминават.
други се спират.
поглеждат.
отказват се и продължават.
а той не иска много.
да сподели
ударите на сърцето си.
една нощ.
да усети
ухание на крила.
вик.
доволство.
обещание.
лудост.
а после
отново там.
сам.
с празна ръка
и поглед нагоре.

welcome back

Истина ли е това ? :) отново интернет ! е, поне открих отново очарованието на пасиансите ^_^ но като че ли вече не ми се решават. предстоят по-важни неща за вършене - курсови работи за два изпита (последните!!!) и да драсна няколко статии.

и отново:
Честит рожден ден, Бла !!!
Много вдъхновение и музи!

Хехе! вчера тръгнахме да ходим на журналистически скрийнинг на Бързи и яростни, съчетан с първия етап от Рали България. И цялото това нещо ми беше казано от милия ми скъп приятел Благой, че ще бъде около Бояна. Е, оказа се че е в Боровец =) се разбра като отидохме при рейса.. Бояна.. Боровец.. като че ли има разлика! най-малкото на Боровец ЗАСТУДЯВА!

Филмът ? Lucas Black играе 17 годишен пич... Дъх!!! На Шон Конъри щях да му повярвам повече! А Bow Wow пораснал ве! Но не се е разхубавил..
Ех, най-якия японец умря.. Мрън.. Упс! спойлнах ли? Съжалявам ако съм развалила на някой тръпката от драмата във филма :)

Пътуването на връщане беше весело. Малко друсаше, но това допринасяше за приятното пре- и из-карване.

Напоследък всичко е динамично коло мен. Не мога да се оплача, че няма какво да правя.

Ходи ми се на море. И както никога ме връхлетяха хиляда оферти. И не мога да избера. Накрая ще от**а всички, ще хвана пътя сама.

Всичко ме ядосва в момента.
Раздразнителна съм.
А може би не съм виновна аз, а тези, които ми се отяждат и които не се съобразяват с мен и са ме подредили на последно място в листата си на приоритети. Де*а. поне да го бях заслужила. АЗ НЕ СЪМ ДАДЕНОСТ !!! Както днес съм на едно място, с едни хора, утре мога да бъде съсвем другаде с някой съвсем различен. Но за да се схване това трябва поне малко да има внимание.

Стига емоционален ексхибиционизъм за днес

В момента
Depeche Mode > Walking In My Shoes



ps: Я! Дават за фестивала в Попово по канал 1. Суматоха като че ли...