anamia

Майка ми вчера се прибра. И ме зяпаше много съсредоточено в продължение на няколко часа. И накрая изплю камъчето. "Отслабнала си". Дъх. Прозвуча толкова осъдително O_o Е, действително съм свалила два килограма. Но това не е повод за дива паника. За никаква паника не е повод.
Блах. Колкото и да се опитвам да не се фиксирам върху форма и килограми все ще се намери някой, който да ми обърне внимание.
Никой не вярва, че вече знам къде е границата. Че не искам да умра като сбръчкан скелет. Просто си имам идеал, който не отговаря на Рубенсовите норми.












тъй, тъй
точно се бях зарадвала, че майка ми не е забелязала опита ми за скарификация... Защото като знам как реагира на по-малски драскотини..
Е.. Видя го. И.. оттук нататък нещата няма да са по-добри.
Но това се очакваше
Последва поредното обещание, че "няма да го правя повече". И разбираемо тя не повярва - предишното беше преди два месеца.
Но мисля този път да е различно. Ще се постарая.
Най-вече, защото е лято. Време на разголени дрехи.
Не ми се иска да ме разпитват разни любопитковци. Пък и номера с котката вече не минава.

Ако още веднъж видя рекламата на пастети Компас ще метна нещо по телевизора.

В момента
Depeche Mode > I Feel You