great expectations

чакам морето да пресъхне
звездите да изгаснат
луната да се обърне
да спра да ям ябълки
стъклото да спре да реже

тогава и аз ще мога да се променя

хм, пак цялата съм в синки, появили се незнайно от къде и как

и пак не спя, когато трябва да се спи и блея пред свещите

беше празен уикенд. не че нищо не се случи. напротив. беше пълно със събития.. и то от самия петък. просто на мен ми беше все едно какво и с кого ще правя.
и едно извинение + признание, което ако бях чула преди година и половина щеше да ме направи дори щастлива. но сега.. не предизвика дори удовлетворение
беземоционален уикенд. и ето че пак е понеделник. и пак се започва едно досадно битуване.

не ми се ходи на море. прави ми се нещо различно. обикаля ми се. има толкова места, които не съм видяла. толкова пътища, за които не съм и подозирала.
но плановете са си планове. и аз трябва да се съобразя с тях.
трябва ли ? защо пък те не се съобразят с мен ? това е единственото лято на 2006-а, което ще изживея. защо да не го направя така както аз искам ?
пък и в крайна сметка най-лесно ще е да си хвана раничката и на стоп. въпреки че след онази серия на Masters of Horror идеята не ми се вижда чак толкова добра !

'умерено' e дума, която намразих

в момента
jerk > heaven's waiting