неделя, септември 10, 2006

Llorando

И този фестивал беше по-интересен извън киносалона.

Балчик е прекрасно градче. Може би ми хареса толкова много, защото го видях в края на сезона - без навалици и селянии.
И скалите
Няма нищо по-красиво от скалите

Нито едно от очакванията ми за тази една седмица не се сбъдна.
От някои неща съм разочарована.
От други не.
Като че ли успях да постигна баланса на равнодушие.

Гледа ми се хубав филм. Тази промивка на мозъка не ми се отрази добре.
Мисля да посетя Дома на киното тази седмица.

Сестра ми ми каза, че съм се променила.
Не знам.
Не мисля, че е външно.
Но като че ли е права

Болезнено е да гледаш последствията от деменция. Не мога да я позная. Това не е тя.
Страх ме е.

Нямах търпение да се прибера.
Дойде ми твърде пренасищащо. Хора, храна, алкохол, филми, разговори, недоспиване..
Освен това е крайно време да спра да бягам и да събера смелост да се изправя и да поставя себе си на първо място. Ще ми е трудно. Но.. Няма смисъл. Пък и не всичко може да е приятно

В момента
Lhasa > De Cara A La Pared
Толкова нежна. Чувствена. Ясна
Всичко, което не намирам.

Soñando
Sin respirar
Te quiero amor

Muriendo


по малко от гимназиалните ми спомени би трябвало да е нещо такова..

Dreaming
Without breathing
I want to love you

Dying