no place

Ох, до сега масажите винаги са ми били приятни.
Но сега, когато са задължение, и то в 7 сутринта, някак си не са ми особено мили. Да не говорим, че към края на масажа мацката ми изпуква прешлените, чрез рязко издърпване на кожата О_о И ми разправя "Не се стягай!"
Но като че ли помагат

Правя опит да организирам среща на класа ми. Надявам се на чудо :) и дано поне 10тина човека се съберем. А може би разчитам, че им се е събрало някакво носталгично чувство. А при мен то се усили след като през последната седмица поднових контактите си с някои от тях.

"За някои тъгата е спирка. За други - път без край. Хората с психически заболявания имат нужда от всички нас. Всички имаме грижата"
Наистина ли си мислят, че някой ще види тази соц. реклама, ще се спре и ще си каже "Мамка му, следващият път, когато онзи странен човечец ме заговори, ще му отговоря, за да се почувства по-добре"
Jesus..
Идеята е хубава, разбира се.



В момента
She'll Break Your Heart
=) Не знам чия е. Но е прекрасно инди