never going nowhere

Искам да отида. Да го видя. Няма да го направя. Няма да му е приятно

И все пак утре сутринта ще съм в болница. Друга. Или по-точно хоспис. Каквото и да говоря на майка ми, както и да я успокоявам, че друг избор нямат, самата аз не знам дали вярвам.
Никога не съм очаквала, че нещата ще се влошат толкова.
24-часови медицински грижи
Постоянен контрол
Невъзможно е за нас да й го осигурим
А точно това й е необходимо
Но колкото и да ми говорят, че така ще е по-добре и за нас.. Не е така.
Да, ужасно е да гледам как изчезва. Но поне сега мога да отида при нея и да прекарвам часове при нея, да й говоря, да и чета, да я галя, да я прегърна, да легна до нея

Според сестра ми пак трябва да започна да ходя на сесии.
И аз го усещам - отново се отнасям. И не ми пука
Онзи ден се порязах без да искам. Потреперих. Инцидент. Но се изкушавах да го натисна отново. Е, този път не го направих. Hallelujah.. Все едно.

Сънувах се. Гледах гърба си. И докосвах гръбнака. Там където е изкривен.

Майка ми се разплака пред мен.
Сестра ми плака пред мен.
Защо аз не мога да заплача
Мразя бездушието си. И погрешните начини, по които се опитвам да го запълня.

В момента
Eagle*Seagle > Death Could be at the Door
lets get drunk and forget ourselves
just like you said death could be at the door