есенно завръщане

Далчев е гений

Радвам се, че дните ми са толкова ангажирани напоследък. Така не ми остава време да мисля за глупости. И все пак постоянно се отнасям

На годините бързеят всичко отнася.
И сърцето най-сетне умира.
С безразличие ти отминаваш врага си,
преставаш да искаш и дириш.

Не знам вече дали ми се занимава със студентския съвет. В първи и втори курс ми беше интересно/забавно. Но Никога не съм искала да бъда председател. Не знам защо не си дадох отвод. Сигурно егото ми се е почувствало поласкано.. Пфу.. Сега ще си нося последствията

Срещнеш ли тази, която си любил,
не намираш какво да й кажеш.
Отдръпва смутено ръката си груба
пред взора ти просека даже.


Дядо ми почина, когато бях на 8. Спомням си всичко. Лекарят, сестрата, леглото, погребението. По-точно спомням си как аз се чувствах, какво си мислех, какво сънувах, от какво ме беше страх. Но не си спомням майка ми. Не си спомням как тя се е чувствала, как го е приела.. Чак след години говорихме за това. Как все още й липсва. И колко трудно й е било да го приеме. Предполагам, че тогава се е опитвала да се държи заради майка си и не е показвала пред останалите емоциите си. Ами сега? Когато и тя си отива и линее всеки ден ? Сега е страшно борбена и силна и кара на някакъв адреналин, който не знам от къде си го набавя. Но всичко ще свърши. Страх ме е, че тогава ще рухне. Няма да има какво да я поддържа. Мразя се за това, че не знам дали подкрепата ми ще е достатъчна тогава. Мразя се и че мисля за тогава. Много ми се иска нещата да се оправят. Но знам, че не може. Мъчително е да гледаш как се разлага вътрешността на жив човек.

И сърцето най-сетне умира

В момента
Lady Lazarus рецитирана от самата Sylvia Plath